БОЯН МАГА - ВЕЛИК ПОСВЕТЕН
Магията е една от окултните дисциплини, която изучава силите в Природата и човека и законите и методите, как тези сили могат да се впрегнат на работа за благото на човечеството. Тъй както съвременната техника е впрегнала на работа електричеството и други сили, също така и магията има методи, с които впряга в работа сили, които са непознати още на съвременната наука и с помощта на тези сили произвежда явления, които са естествени, защото са резултат на природните сили и закони, но за човека на обикновеното самосъзнание те са като чудеса. Защото силите, с които разполага магът, са свързани с т.нар. духовен свят, макар че се изявяват в нашия физически свят. Но за да може да оперира с тези сили, човек трябва да е пробудил в себе си т.нар. Божествено Начало, което е източник на тези сили. Когато човек пробуди това Начало в себе си, то му дава власт над същите тези сили в Природата — защото има пълна аналогия между Природата и човека — това, което съществува в Природата, съществува и в човека. И когато човек разполага със силите, които действат в неговото тяло, а това става, когато се пробуди Божественото Начало в него, той става господар на същите сили и в Природата. А това става, когато човек мине през т.нар. посвещение — след като е преминал известна дисциплина, след като е овладял своя ум и пречистил своето сърце, човек достига до възможността да пробуди Божественото Начало в себе си, което става при посвещението. Тогава човек се свързва с разумните същества на Космоса и те му разкриват тайните на Природата и Живота, които са незапознати на човека на самосъзнанието. При посвещението човек добива ново съзнание, наречено свръхсъзнание, което е свързано с по-тънки и по-мощни сили от тези, които познава самосъзнанието.
По-конкретно казано магията работи със силите, които стоят зад така наречените природни стихии, които се изразяват чрез четирите състояния на материята — твърдо, течно, въздухообразно и светлинно. Всички тези състояния на материята са свързани с известни сили, които магията проучва и дава методи как да се работи с тях. Тези сили на стихиите са свързани с т.нар. природни духове, които от своя страна са свързани с по-възвишени същества на Космоса. Защото всяка сила в Природата е свързана с едно съзнание. Съзнанието е, така да се каже, канал, източник, откъдето тази сила извира. Всички сили по начало идват от Божественото Начало на Вселената, но се диференцират и се проявяват чрез отделни същества на Космоса. И всяка сила създава своя определена форма, която е ключ, за да може да се впрегне тази сила и енергия в работа. Който познава отношението, което съществува между силата и формата, чрез формата може да въздейства на дадена сила и да я тури в действие. Но това може да направи онзи, който е пробудил Божественото Начало в себе си.
Природните духове, които са свързани със стихиите или с елементите в средновековната магия са били наричани със следните имена: духовете, които са свързани с твърдата материя, са наречени гноми. Духовете, които са свързани с течната материя, са били наричани ундини, нимфи, русалки. Духовете, които са свързани с въздухообразната материя, са били наричани силфи; духовете, които са свързани със светлинната материя, са били наричани саламандри. Енергиите, свързани с тези същества и с тези стихии по закона на аналогията се проявяват и в човешката психика — и когато човек събуди и овладее тези сили в себе си, той става господар и на силите, които действат и в Природата. Тогава духовете на стихиите му се подчиняват и са на негово разположение, за да извършат всичко, каквото им заповяда. Но може да заповядва само този, който има сила, който има знание. А това се постига, когато човек мине една дълга дисциплина на обучение и достигне до тази фаза, която в Християнството се нарича новораждане. И казва се в Евангелието, че Христос дал власт на учениците над духовете. Това показва, че те са били в тази фаза, да могат да владеят тези сили в себе си, затова са ги владеели и вън от себе си — това е първата фаза на посвещението — човек да стане господар на природните духове и на силите, свързани с тях. Тогава той може да произвежда всички явления, свързани с тези сили — може да променя времето, да направи да вали дъжд, да стане суша, да даде плодородие и обратно. Всички тези сили са свързани с т.нар. етерен свят. Но когато човек овладее силите, които стоят над етерния, когато овладее силите на астралния свят, който се отличава с това, че формите се изменят всеки момент под влияние на мисълта, чувствата и волята на съществата, тогава посветеният става господар на формата и може да изменя и физическите форми. Защото той познава законите за превръщането на материята от едно състояние в друго. И така той може да сгъстява и разредява материята според своето желание и тогава може да приеме каквато форма желае и може да става видим и невидим.
И когато се казва за Бояна, че вил вещ в магията и очарованието, с това ни се казва, че той е владеел закона за превръщането на материята от едно състояние в друго и е могъл да произвежда каквито феномени иска — може да вземе каквато форма иска и е могъл да произвежда каквито иска явления. Той е бил господар на силите и си е служил с тях за постигане на определена цел. Това е т.нар. Бяла магия. Защото съществува и друга магия — т.нар. Черна магия, когато човек е овладял по някакъв начин природните сили и ги използва, за насилие, манипулиране и унищожение или за свои лични егоистични цели. Това е забранено и носи страшна отговорност пред възвишения свят. Това са т.нар. магьосници, които плащат с цената на съществуването си. А Боян не е бил магьосник, а е бил маг, мъдрец, който използвал владеенето на силите за доброто и повдигането на човечеството. Защото той е бил Велик посветен, който е бил свързан с разумните същества на Космоса и с тяхна сила и помощ е действал.
Учителя определя мага по следния начин: „Според Мен магията подразбира разумно обяснение и извършване на нещата. В магията няма никакъв произвол. Магът е физик, химик, естественик, математик и т.н. Той работи с Природата и с нейните сили. Той взема от нея и дава от себе си. Като влезе в Природата, той се чувства така близък с нея, като че е в собствената си банка: отваря книжата, пише, взема колкото пари му трябват и си отива. В това отношение всички хора могат да бъдат маги. Ако не успяват, причината за това се крие в нещо, което им липсва."
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА
Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях.
Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката."
„И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл."
„Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея."
„... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели."
„И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни."
Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае."
„Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели."
„По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух. За него /Козма/ са бесовски, разбира се, и песните на един поет, който не се занимава в тях с молитви към Бога и с пости за укротяване на тялото, нито да се споменава достойно, па бил той и царски брат. Затова творчеството на Бояна го изключва и от уважението на религиозните писатели, а царското му потекло е завардило вероятно името му да не бъде у тях укорно записано за близките съвременници, па и за цялото потомство нататък." /печатано в Български преглед 1894 г. кнг. 11/1 2 стр. 248-251/
Васил Пундев е написал обширна историко-литературна студия за Боян Магесника през 1923 г. Той пише следното: „В нашето минало няма по-загадъчна личност от тази на Боян Магесника. Споменът за него е някаква скъпа национална тайна и гордост. Образът му през далечината на десет века излъчва обилни внушения, в неопределеността на които е непоколебим у нас един почти мистичен респект. В тях трепти смътно досещане за непостижима в своята забуленост загадка. Тя ни тревожи, за да тревожим и ние духа на Симеоновия син, търсейки сигурни исторически свидетелства за него. Легендата, поетическата и научната мисъл се спират пред неговия образ, отгатвайки възможните му черти с предчувствието, че те ще се обединят някога в истински портрет на един изключителен българин, който имал голямо значение за нашия духовен живот.
„Може би в него ще намерим забравени богатства, може би неговата тайна е съкровище, което бихме изнесли с достойнство пред света. А доколко е трепетна тази негова надежда личи от факта, че образът на княза е най-вече изработен в нашата литература от всеки друг исторически образ. Какво е това съкровище? Кой е Боян Магесника?"
Васил Пундев е склонен да свърже Боян Мага с Богомилството. Той казва: „Схванем ли така магьосничеството на Бояна, в него трябва да видим един същински отстъпник от официалното християнство, върнал се като чичо си към предишното езичество или пък да видим представител на Богомилството, комуто народа приписва дарбата да прави чудеса, смятани от ортодоксалната църква за магии. И в единия, и в другия случай у Бояна са на лице известни езически вярвания и тайнства."
Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет."
Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката."
По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин."
После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история."
„С оглед на това би трябвало да потърсим във византийския духовен живот обяснение и на сведенията за занимаването на Боян с магия. Неотречимо е, че заниманията на княз Бояна могат да бъдат включени в кръга на византийските магически и демонологически вярвания. А суеверията са представлявали отличителна проява на византийската духовност, лъжеученията са били знаме, което е привличало мнозина. Разните форми на магията са били широко познати във Византия. Според вярването на средновековните люде съществувала е тясна връзка между магията и астрологията. Този, който се занимава с магия, твърде старателно е изучавал и астрологията."
Изследвайки обстойно проблемите на средновековната магия, професор Дуйчев заключава: „Ако дяволът и бесовете са имали способността да се претворяват и да вземат различни облици, могъл е да стори това също и магьосникът, тъй като от една страна съществувало вярването за тясната връзка между магическите занимания и демоничните сили, а от друга магьосникът е бил смятан като ученик на дявола. Като особено показателен случай може да бъде посочен магьосникът Симеон, за чиято магическа мощ се говори твърде много. Необходимо е прочее нашият Боян да бъде поставен в своята естествена среда и да бъде преценяван като син на своето време, за да може да се определи както подобава значението на неговите занимания с магия. Той се е занимавал очевидно с разпространената във Византия магия. Когато вземем предвид широкото разпространение на магията сред византийското общество, не ще ни се стори никак странно обстоятелството, че този български княз се е занимавал с магия. Не е положително при това да се предполага без друго, че той се бил отрекъл от православието и станал еретик или езичник. Средновековните люде са намирали възможност да примирят своите занимания с магията и християнството. Не са редки случаите, когато представители на византийската църква изучават най-усърдно магията и астрологията в най-различните им видове, като от друга страна така постъпват и самите императори."
„Това показва, че в България след покръстването ще да са проникнали не само византийските богословски науки, но и някои лъженауки, които са били широко разпространени между поданиците на империята."
В нашата художествена литература много писатели са се занимавали в личността на Бояна. Те могат да се разделят на църковно-християнски и антибогомилски, пробогомилски и други. Първият тип автори, между които спадат Велдман, Войников, Михайловски и отчасти Петър Карапетров виждат в Бояна магьосника-отцепник от православната църква и по един или по друг начин си отмъщават, като деморализират и принизяват личността му.
Цветан Минков разглежда сравнително правдоподобно образа на Боян Магесника в едноименния си роман, като го свързва с Богомилството и го въздига до съвършен богомилски водач. Между другото той го свързва с Индия, откъдето смята, че князът носи магическите си способности.
Петър Карапетров е писал роман Боян Магът, в който го свързва с неговия чичо Гавраил, който го запознава с тайното учение на старите български жреци, останало записано на дървени плочи. Мъдростта, до която се докосва Боян, била подълбока и от Сократовата, и от Платоновата.
Кирил Христов също е писал за Боян Магесника. Той го представя като личност, която се е вмесвала активно в политическите борби и го представя груб и жесток. Представя го като човек със силна воля и голямо влияние всред народа.
Раковски също се е занимавал с въпроса за Бояна.
Д-р Найден Шейтанов в статията си Хилядогодишнината на Боян Магесника, печатана в списание Златорог, год. 4, кн. 4, от 1923 година пише: „Десети век е за нашата Родина вече златен век на държавна мощ и култура. Тогава владееше книголюбеца цар Симеон и свещенодействаше Боян Магесникът, тъждествен, както изглежда, с поп Богомил и Йеремия.
Ако обаче държавата на царя полуелин пропадна наскоро и черквата и литературата му останаха без следа в народа, духовният подвиг на Боян Магесника — систематизатор на Богомилството като вяра и мироглед — направи от България нов Ерусалим за Европа. Историческа истина е, че Българската ерес се разпространи навсякъде, и в Босна, в Северна Италия, Южна Франция, особено в Прованс, а от тези страни и направо от България обхваща Чехия, Германия, Полша и Русия. Богомилството, като систематизирано езичество в разни форми, образува в противовес на официалното християнство плодородната почва на европейския паганизъм, на който поникват всички национални литератури, начело с провансалската и възраснаха мъже като Хус, Лютер, Коперник, Коменски, Бруно, Лок, Русо и най-съществените носители на романтизма."
„Преди хиляда години значи, Боян Магесникът донесе от Сион скрижалите на българската Веда и цели десет века съпътства като бледен месец благословената ни, но отрудена земя."
От всички тези изказвания на българските писатели се вижда, че Боян се ползва с голяма популярност всред българския народ и някои като Шейтанов го считат като основател и систематизатор на Богомилството, което е вярно и прави чест за интелектуалното прозрение на Шейтанов. Също и Васил Пундев го свързва с богомилите и други.
За Бояна има най-различни легенди, които се носят между народа и се предават от различни писатели. Във всички той се представя като човек, който владее магията, т.е. окултната наука.
Боян безсъмнено е загадъчна, покрита с тайнственост личност, което превръща неговия живот в легенда. Николай Райнов като говори за него, някъде в книгите си, казва: „Той беше най-известната и най-интересната личност в три империи." Той казва за него следното:
„Тъмна рожба на тъмни дни, Боян Мага е тайна."
„Не виждаше го никой денем, а нощем се бояха от него. Дълги дни се носеха мътни мълви за. него: душата си на Сатаната продал, страшни тайни знаел, нямала граници вълшебната му сила."
„Ала само на име го знаеха. Изрядко се мяркаше зад стряха нощем, забулен с тъмно покривало — лицето му никой не беше видял. А черна полунощ го скриваше в подземните чертози на двореца или в тъмните пещери зад обителта „Света Параскева".
„Рядко влизаше човек в покоите на княз Вениамина. Вратата беше заключена и ничий поглед не смееше да надникне вътре. А там се разгъваха жълти пергаменти, свити със сребро и желязо, с врязани странни знакове и непозната писменост разнасяха нечути тайни в мрачната нощ."
„И гънеше се до сводовете тъмен мирис на ладан, измирна, алое и амбра и страшни слова извиваха синия дим по въздуха. И затрептяваше свещеният пергамент от злато при звука на мощни заклинания — и духове от пъкъла и Небето рисуваха широки сенки по вълшебното огледало. Блясваше меч обнажен с ръкоем от злато и смарагд, магичен жезъл чертаеше шестолъчна звезда, свещен потир изливаше мед и вино, светилник разбухваше с игриви лъчи скрити знакове — и в полумрака отразяваха строго едрелите устни: „ Йот — Хе — Bay — Хе, Цебаот! Йехова Елохим! Йот — Хе — Bay — Хе — Цебаот! Халилуйя!"
„И когато денницата разрежеше стената на ...*, пускаше магът покривало над младото лице и някъде скришом излизаше."
„И не виждаше го никой. И мълвяха за него някои, що се мъчеха да го опознаят: лицето му е загадка, делото му — притча, а душата му — табу... А когато се свечереше и здрачът се вдигнеше от земята, виждаха късно странници над обителта „Света Параскева", върху канарата, грамадна сянка на отшелник, който се моли."
Фактът, че Боян е наречен Боян Магесника показва, че е познавал магията и въобще окултната наука до съвършенство. В окултната история той не е единственият, който скрива своята личност. Още по-загадъчен в своята дейност е продължителят на неговото дело — Християн Розенкройц. Тук ще изкажа едно смело предположение, а именно, че Християн Розенкройц е превъплътеният Боян. Има подобие в живота и дейността им. А западната езотерична традиция нарича този, който е въплътен като Християн Розенкройц Князът, защото той се превъплътява обикновено в княжески и графски семейства. За Християн Розенкройц се знае само като легенда, че е съществувал, без да има конкретни данни за неговата дейност. Има само сведения, че е роден в немско графско семейство и че е израснал в средата на съвършените богомили.
Боян е познавал цялата византийска, арабска, сирийска и въобще източна мъдрост. Във Византия той е могъл да влезе във връзка и с неоплатониците, и с гностиците, и с Херметичната мъдрост. Пастухов твърди, че неговият баща Симеон е
* в оригинала не се чете
бил въздържател и вегетарианец. Също такъв е бил и Боян. А това не е случайно явление. И Симеон е притежавал всичкото знание, което е било познато на епохата му и вероятно и той се е бил срещнал с окултното знание и в последствие, като се увлича във властта, се отдалечава от този път, и неговият син Боян продължава неговото дело. Това е само едно твърдение, един извод.
Боян не е бил магьосник, както обикновено го наричат, а маг, човек, който е имал знания и е познавал силите на Природата и на човешкото тяло и е разполагал с тях, и си е служил с тях за благото на своите ближни, а думата магьосник обикновено се употребява за човек, който се занимава с магии и заклинания, обикновено с лоши намерения.
За нас, учениците на Бялото Братство, Боян е най-светлата фигура в нашата история. Той е първият човек, който донесе Божественото знание на окултната наука на нашата земя и го предаде на хора, които той посвети в тайните на това знание. Той беше Велик посветен, който основа Първата окултна школа в България, за да може да предаде окултното знание на този народ, който прие посланието на светите братя Кирил и Методий, които дойдоха от край Небесата по повелята на Духа-ръководител на българския народ, да му донесат Словото на Истината, да му донесат азбуката, на която да се преведе Словото Божие на роден славянски език, за да бъде разбираемо за народа. Боян продължи делото на светите братя и искаше да даде едно велико знание в ръцете на този народ, което да го повдигне в Пътя на Светлината и да стане авангард на европейския и общочовешкия прогрес. Той искаше да даде методите на този народ, как да живее разумно, природосъобразен живот в съгласие с Божествените повеления. Той искаше да му покаже един висок идеал, който като следва, ще стане най-великият народ, ще стане избран Божи народ. Той искаше да направи българския народ служител в Храма на Живия Бог, като му възвести Истината и му посочи Пътя, по който може да постигне всичките си стремежи и копнежи, да постигне духа на съвършенство и освобождение и да застане начело на европейската култура.
http://petardanov.com
