Прочетен: 3091 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2016 21:48
http://www.spiralata.net/
"Българският език е най-точният език, на който могат да се предават окултните закони и Словото на Бога, защото българския народ е най-древния народ на земята" П.Дънов
Винаги съм се замислял над този израз. Какво има в предвид П. Дънов? С какво нашия език е различен от другите? И защо той казва, че не случайно е избрал България? И нима е случайно, че той и много други твърдят, че спасението на човечеството ще дойде от славяните, и че те са предвестниците на новата шеста раса. Слушах едно американско радиопредаване за имената в С.А.Щ. и другите англоезични страни. При тях почти не се среща име съставено от корените на думите: светлина, радост, вяра, надежда, любов, мир, Бог, добро, огън, воля, рай и т.н.. След навлизането на християнството там навлизат някои имена (еврейски ) от библейски персонажи. Същото става и при нас, като при нас навлизат и много гръцки имена. Веднага направих сравнение с българските (славянските) имена. Удивих се на невероятното многообразие на имена със светло, положително значение и излъчване: Радост, Радостин, Радослав, Райчо, Райко, Радка, Радосвет, Радомир, Ради, Радой, Пламен, Любов, Любчо, Любомир, Людмил, Мирослав, Миродраг, Милодраг, Милко, Милен, Славчо, Славея, Славия, Мирчо, Вяра, Надежда, Богдан, Богомил, Боголюб, Добри, Добрина, Добромир, Владимир, Благовест, Обич, Огнян, Светлин, Светлана, Светослав, Светозар, Веселин, Божидар, Драгомир, Драгомил, Драгой, Драган, Драго, Здравко, Живко, Душан, Душко и т.н. и т.н. Разнообразието просто ме изненада. Даже името Севда, Севдалин - по турски "севда" означава любов. Не знам дали се използва като име в турския език. Нима това е случайност? Бог е светлина и Словото на Бога може да се предаде чрез един светъл език, език идващ пряко от първоизточника. Така перефразирах думите на Петър Дънов. А след това случайно ми попадна информация за сричката "ра". Оказва се, че това е старославянска дума с окултно значение. Най-общо слънчева светлина, но също, божествена светлина, енергията на живота, живителната сила, началото на всичко, божествения Аз или Бог. Не случайно главния Бог при египтяните е Ра - Бога на слънцето. Но това, на което се учудих е как не сме забелязвали смисъла на тази дума, която употребяваме и сега. Например РАдост - доставяне на "ра". Доставяне на живот, на божествена светлина. Или достигане до божественото. Сетих се за руската (старославянска) дума РАдуга. Тук няма нужда от превод. Означава светлинна дъга. Дъга, която се получава от спектралното разлагане на слънчевата светлина. В английския език думата е rainbow, което означава дъждовна дъга. Значението не е толкова точно. Започнах да прехвърлям в главата си думите с "ра". "Раждане" - енергията на живота "ра" + ждане (жду, ждан - очакван). Или раждане означава очакване на живота, животочакане, светочакане. Знаели ли сме за силата на тази дума.. А народ е това, което се е народило (енергията на живота). "Рай" - мястото, източника на "ра", мястото, където присъства светлината, Бога. "Край" - към рай - последното място където достига "ра". "Ра" достига до всеки край превръщайки го в рай. "Ура" - възглас изразяващ радост, щастие. Култура - култ към "ра", или "ура" или почитане на светлината. А от там съответно произлиза думата "проСВЕТа" - просветляване на ума. "Раз" означава първичност, начало на всичко. Първоначалния замисъл. РА + Аз = раз. Започваме да броим: раз, два, три. и т.н. Раз поставена пред всяка дума означава изначалност, първичност на действието. Тичам - разтичвам се; будя - разбуждам; чета - разчитам (чрез "ра" азът прочита); нося - разнасям и т.н. Да разгледаме думата "разсъмване" ". Ра" + Аз съм + ване (показва действието, проявлението). Бих го превел като - Аз съм проявлението на "ра" (божествената светлина, на Бога). Подобна е думата "разсвет" (изначална светлина). Не случайно се препоръчва посрещането на изгрева. Такъв е и смисъла на думата "зора" - жива, жизнена светлина. "Зо”(о) - живот и "ра"-светлина. "Развитие" – ра + Аз + вия. "Вия" означава движение по спирала, или Божественият Аз се движи по спиралата на еволюцията... Да разгледаме "разум". Ра + Аз + ум. Просветлен азов ум. Първичния, изначалния ум. Ума на Божествения Аз. Ако пред думата "крия" поставим "раз" то от нещо ,което е скрито, спотаено, то става явно, РАЗкрива се. Това е смисъла на думата "разкривам" (за Бога няма тайни). Божествената светлина осветява тъмнината и изважда всичко на показ... Подобен е смисъла на думата "разобличавам" (раз + обличам). Обличам от своя страна произлиза от облик - обичен лик (лице, личност). Думата "различен" показва изначалното РАзнообРАзие. Имаме навика да казваме за някой, който не ни интересува (или много често не изпитваме симпатия към него), че ни е безразличен. Но "без" означава липса на нещо. Или безразличен означава без разлика, нямащ разлика. Такъв като всички. Нима тази дума не ни подсказва да не забравяме, че даже когато сме "безразлични" един към друг ние сме едно цяло (без разлика), като отделни части от Всеобщото Единство, Бога. Аналогичен е смисъла на думата "равнодушие". Не можем да бъдем "равнодушни" към равни души. "Растеж" – ра + ставане (издигане) с помощта на живителната сила, енергията на живота. Такова е и значението и на думата "растение". "Старателен" - ставам РАтелен (осветен, просветен). Върша делата си с помощта на "ра". "Радетел" - извършител на светли дела. "Работа" и "труд" - като че не правим разлика между тези думи, но труд би трябвало да ни затруднява, да ни е трудно, нещо което вършим на сила. Работа, би трябвало да е когато се вършат Божиите дела – РА - БОжияТА.. "СъРАтник" - този който върши светли дела със себеподобни, съсветец. Има и думи които не носят положителен смисъл. Примерно "рана" - място от където изтича "ра" (живота). Думата "раз" не може да се постави пред думата "убивам", което подсказва, че думата няма изначалност от "ра". Или убийството не е било предвидено изначално от Бога. По същата причина "раз" не може да бъде поставен пред трудя (се), лъжа, мамя. Трудностите, лъжата и измамата не са от Бога. “Раз” се е внедрила пред думата "стрелям". Разстрел навлиза в българския език едва след навлизането на огнестрелното оръжие и убийствата стават масови... Тук вече и езика започва да губи първоначалното си светло излъчване... "Раз" освен като първичното начало, първоначалният замисъл има и друг смисъл, разкриващ дуалността на света в който живеем. Всички думи, които преобръщат значението си при поставяне на "раз" пред тях са дуални пропаднали в диалектиката, или в света на противоположностите. Крия - разкривам, любя - разлюбвам... Затова в българския език "любене" се възприема най-вече като физически контакт. Има думи, пред които не може да се постави " раз". Това са думи, които не са пропаднали в диалектиката, в света на противоположностите. Но те могат да бъдат или от Бога (светлината) като думата ОБИЧАМ или не. Като убивам, лъжа, мамя. Тук можем да оценим силата на думата ОБИЧ, която не е пропаднала в диалектиката и незнайно защо се е запазила само в Българският език от славянските езици. Когато казваме "обичам те" изразяваме вечното неизменно чувство. Старата дума за война "рат" ме смущаваше докато не разбрах, че в нея е вложен съвсем друг смисъл от смисъла, който влагаме в думата война - физическо унищожаване на себеподобни продиктувано от егоистични (преди всичко материални) интереси. Рат означава борба за надмощие на светлината над тъмнината без убиване, а чрез просветляване на тъмнината чрез Словото. Такъв смисъл трябва да се влага и в думата "ратник" - войник, която все още се използва в сръбския език. Думата съратник в българският език изразява точно това.
Но силата на славянския език не се крие само в думичката "ра". Тя може да се срещне навсякъде. Да разгледаме думите с "об" или "обич". Думата "обичАй" с ударение на "а" е еднаква на думата "обИчай" с ударение на "и". Едната означава традиционен ритуал, обред, а другата е повелително наклонение на глагола обичам. Или обичАй е нещо което ни е повелено да обичаме. Обичайно, обикновено, това е нещо което обичаме. Думата "обред" означава обичан ред. "Обрек" или "обричане" пък е обично обещание (вричане), произнасяне на реч като обещание. ОБещание - обично единно искане (ща -искам). ОБява - това което обичаме да се яви, новина за нещо обичано от нас. ОБлик - обичано лице, лик. "ОБРАБОтвам" - би трябвало да се тълкува като обична работа за Бога. "ОбРАЗ" – Обич + ра + аз. Обичен светлинен Аз. ОБРАдвам - обичам да доставям светлина, радост. Подобен е смисълът и на ОБРАзование - обично учение за съставяне на ОБРАЗи, за достигане до Божественото, за доставяне на "РА". ОБРАзуване - обично появяване на ОБРАЗ. ОБстоятелство (обично стоятелство) - това е условие, но за разлика от думата "условие", тук нещата стоят както обикновено, условието е обичано, приема се безприкословно. ОБновяване - обич към новото. ОБновен - направен по нов начин с обич. Обяд - обичайно, обично ядене. Обяд преминал в обед - времето определено за обяд, но също и обичайно, обично единение. Затова обЕд с ударение на "е" означава също и среща с обични хора. Това означава и обединение - обично единение. Общ - обичащ. Община (обичащина), общност (обичащност) - група от хора, които се обичат. Общение, общуване - обично, обичайно желание (щение). Всички тези думи изразяват единството, единението, липсата на егоизъм на хора, които се обичат. Христос ни дава нова заповед да се обичаме един другиго ( Йоан 13:34). А дали тя е нова в нашия език...
А ето какъв смисъл се влага в думите започващи с предлога "съ" - така както се е пишел преди (в случая вече като представка пред думите или СЪюз). СЪюзът "с", "съ" или "със" означава Свързване, СЪединение. ОБединение, в единство с нещата. Например "съвест". Съ + вест. Какво означава думата "вест". Най-общо го превеждаме като новина, но по-правилно е да се преведе като информация или знание за миналото, настоящето и бъдещето. Знание за Битието. Под "съвест" трябва да се разбира връзката, Единството ни със знанието за Битието, с Бога. Ако нямаме връзката с това знание съвестта ни не работи. Когато нашата съвест работи, извършването на каквото и да е наше действие ни дава знанието, информацията, ВЕСТта за това какви ще бъдат последствията от нашето действие, как те ще повлияят на Всеобщото Единство. Ако последствията са добри (работят за Всеобщото Единство) ние действаме с "чиста съвест", "по съвест", ако ли не то съвестта ни е "гузна", действаме против съвестта си... СЪзнание - знанието от където получаваме Вестта за Единството (съвестта), ОБЩото знание. СЪстрадание - СЪпричастност към страданието на другите, към ОБЩото, към Единството. СЪпричастност - ОБединение на всички части, чувстване на всяка част като твоя част. СЪчувствие - ОБщо чувство. СЪжаление-ОБща жалост. Сътворение-общо, едино творение със СЪздателя. СЪздател или съзидател - съзиждащ, съграждащ с ОБща помощ. СЪединение - единение на всички според интересите на Единството, на всички групи определящи себе си като единни. "СЪединението прави силата" - Съединението на всички религии, организации, общества, партии според интересите на Всеобщото Единство, на Бога ще ни даде СИЛАТА. СЪгласие - единен глас, единно мнение по определен въпрос. СЪзвучие - единно хармонично звучене на група звуци. СЪратник е единен борец за светли дела. Или Съратници са всички РАБОтници на светлината, независимо от РАЗличията си. СЪОБщение - новина за Единството, за ОБщото. СЪбрание - решаване на Общи въпроси, бранене (в защита) на Общото. Примерите тук също са неизброими, но е ясно да разберем едно, че всички тези думи ни навеждат към добродетеля поддържащ Единството. Добродетелят противоположен на егоизма - Алтруизмът. Към самоотвержена грижа за благото на другите, на Цялото.
Руската дума "ЛЮБОй" означава "всеки" в смисъл "който и да е", но тъй като е съставена от корена на думата "любов" означава, че всеки, който и да е, е и наш любим. "Любезен" е човек изпълнен с любов, отнасящ се с любов към другите и това няма нищо общо с "любезността" например на търговците, които трябва да ти продадат нещо. Руснаците казват "спасибо" това не е нищо друго, а Спаси Бог. Българите използват израза "помози Бог". "Благодаря" е даряване на благо. Пожеланията са силни и светли. Думата "план" се използва във всички езици, но "планина" само в Българският. Какво означава "планиране" - най-общо обмисляне на бъдещи действия. Но може да се каже също, че е създаване на определена мисъл-форма, която се носи в пространството и чака своето материализиране, изпълнение. А какъв е другия смисъл на думата "планирам" - нося се свободно в пространството. А планината е мястото, където свободно носещата се Божествена мисъл-форма се улавя, приема най-добре, защото е далеч от местата запълнени с всякакви мисъл форми, далеч от гъсто населените места. Не случайно за да се общува с Бога всички са се качвали в планините... Или планината е мястото за получаване на Божия план за човеците. Славянската дума "уд" се е използвала в Българския език до 40-те години и означава крайник, разчленение, член. Да разгледаме думата "удовлетворение". Удо-воле-творение. Удово волево творение. Уда чрез волята твори. Ние неправилно я възприемаме като наслаждение, задоволство. Но пропускаме думата "творение". Или получаване на наслаждение, задоволство от творческия процес. Съвместно творение и радост за всички от неговото съзерцание - това желае Бог от нас. Ние творим чрез удовете, а творческата мисъл ни е дадена от Бога. Или изпълняваме Божията воля. Това всъщност е идеалът, когато вършим Божиите дела, а не своите лични егоистични желания, когато сме готови на себе-отричане. Плътското удоволствие (изпълнена е волята на уда), ако няма за цел Божествено творение не може да бъде удовлетворение... Ето какво изначално е означавало удовлетворение. Няма език, в който думите възДУХ, (възвисен, висш, свят дух), душа, дух, дъх, дишам, дихание, въздишка, вдъхновение и т.н. да са толкова близки по значение. Не случайно Висоцки пее - "и я дышу и значить я люблю, и я люблю, и значит я живу". Думата "карма" не е славянска, но българската дума карам не се нуждае от обяснение - означава действие. Това означава и думата карма. А руската дума "карать" означава осъждане. Кармата също е действие отсъдено според предишните ти дела. Същият смисъл има и думата "съдба" – това, което ти е отсъдено. С малко по-друг смисъл са думите "предопределение", руската "доля" и думата "участ". Всичките думи имат един смисъл - този дял или част от Цялото, от Единството които ти е предварително определено, отредено да изживееш в това въплъщение. Думата " кандило" се използва от българите векове преди англичаните да започнат да използват свещта и да я нарекат candle. Думата "чакра" е санкритска и означава колело, това което се върти, енергиен център, място на енергийно завихряне (въртене). Това означава и българската дума "чакрък" - колело, това което се върти, създава вихри. Думата "богат" е съставена от Бог + ат (ма). Атма на сакрит означава дух. Богат е този, в който присъства божественият дух. Английската дума "God" означава Бог. Няма да споря за произхода й, но знам, че тя се използва в българският език със същото божествено значение. Руската "год" и българската "година" означават определен жизнен цикъл и този цикъл е определен не от кого да е а от Бога. Думата "годен" означава изправен, способен, надежден, изряден и т.н. но означава най-вече божествен. Годен за божии дела. Негоден съответно - небожествен. "Угодно" – това, което е добро за другия, което е добро за общото, което е по Бога. "Изгоден" - от полза, в полза на нещо, обикновено я разбираме като лична изгода, но в божествения смисъл на думата това означава полза за Всеобщото Единство - Бога. "Неизгоден" съответно противен, във вреда на Бога. "Годеж, сгодяване" - вричане за вечна вярност на двама души (годеник и годеница) съответно пред Бога. "Спогодба" - договаряне не противоречащо на Божията воля. "Нагоден" - приспособен към другите неща за правилно функциониране, за ОБща РАБОта.
Според египетската космогония Атум е Бога творец създател на света (атом - най-малката частица от материята съдържаща характеристиката на живота). От Атум произлизат Озириз - светещо същество, светлина, дух, което също и значи ОЗАРЕН и Изида. Озирис (озарен) олицетворява животворящия дух, а Изида (българските думи зидар, зидам, иззиждам) формообразуващата материя. От единението на Озирис и Изида се ражда ХОР (събирателния образ на човека като понятие (човеци - ХОРА)).Също думите певчески хор и хоро (хоровод). И в двата случая са група хора, които пеят или танцуват - или изпитват РАдост от живота. А според славянската космогония светът се дели на три паралелни свята - ПРАВ, ЯВ и НАВ. ПРАВ е горният, небесният, Божественият свят. От Божественият свят идват думите "прав" в смисъл изПРАВен и ПРАВилен, ПРАВда (Божията, справедливата, абсолютната истина), ПРАВеден, ПРАВедник, сПРАВедливост. От там произлизат и думите "ПРАВя" - върша праведни дела; "уПРАВлявам" - ръководя според правдата; "сПРАВям се" - успявам в праведността; "поПРАВям, оПРАВям, изПРАВям" - променям към правилност, праведност; наПРАВлявам - посочвам пътя към правдата; ПРАВдив - истиннен, верен, точен; ПРАВилник - ръководство за правдивост, правилност на действията; ПРАВило - Божествен закон; ПРАВо - свободна воля, свободно действие, избор даден ни от Бога. И дори думата ПРАВославие би трябвало да се разбира като прослава на правдата, Бога... Вторият паралелен свят е ЯВ - светът на живите същества на видимата реалност, това което се ЯВява, проЯВеният свят, светът на ЯВленията, всичко което е ЯВно за нашите сетива. Противоположен на горният свят ПРАВ е НАВ (прав - НАВеден). Това е светът на мъртвите души, ада. Не случайно няма много думи свързани с долния свят НАВ.
Какъв е смисълът на думите "човек (человек)", "човечност (человечност)" и "човещина (человещина)". Съставени са от чело + век, вечност, вещина. Чело освен като част от главата (мястото на "третото око") много често изразява водещото начало, това което е отпред, пръв, водещ. Символизира интуицията, разума, мъдростта. А освен това челото е мястото, където се поставя винаги знака за принадлежност, било то лъвче, петолъчка, сърп и чук, свастика и т.н.... Или под човек трябва да разбираме вечното водещо начало, или същество принадлежащо на вечността, което също означава принадлежащо на Бога. Човечност е дейност водеща към вечността, вечното, към Бога. Човещина има малко по-друг смисъл. Чело + вещина. Вещина произлиза от вещ, вещество. "Вещ човек" е човек знаещ, разбиращ вещите, нещата. Или вещина означава знание, а човещина е водещото знание или знание за водещото начало, което значи за Бога. Човек който знае, познава Бога има човещина и проявява в живота си човечност, и той с право може да се нарече ЧОВЕК..." Жена, кога РАжда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от РАдост не помни вече мъките, защото се е родил ЧОВЕК на света" (Йоан. 16:21). "
Думата "свят" (светът, в който живеем) произлиза от свет, светлина. В руския език (а и в нашия) се използва и думата "мир" (в этом мире - на този свят), (мирово значение - световно значение) и свет (вокруг света - около света). Или изначалният, Божият замисъл е бил за един мирен (без войни - особено силно това проличава в думите мирянин, мироглед, мировозрение - мирно виждане за света) и светъл (без тъмни помисли) свят. Или нашият език изразява чистия, истинния замисъл на Бога за света.
Няма друг език освен СЛАВЯнските, който така ярко, смислово да изразява Божия замисъл, Словото на Бога, защото СЛАВЯните са СЛАВен народ. Защото това е народ, на който е предопределено да проСЛАВи Бога. Но това не е народ избран от Бога да властва над народите, а именно да ГО покаже на народите. Да покаже Истинният Бог. И езикът ни Го показва. Това не ни дава право да се възгордяваме, а да оценим по достойнство дара (дар – словото - езика на който говорим), който ни е даден от Бога в това ни въплъщение. РАЗбирането е сила, която прави хората по-добри. Божественият замисъл може да се осъществи само от самото човечество и тъй като този замисъл е заложен в нашия език, ние трябва да достигнем до РАЗбирането, че езикът ни е ключът РАЗкриващ този замисъл, той е връзката ни с Божественото и ние трябва да обновим и поддържаме тази връзка. И това ми дава право да се съглася, че ние сме стара нация, че нашият език е стар, чист и светъл, но това означава също, че пред нас стои огромната отговорност за бъдещето на човечеството и земята, че пред нас стои огромната задача да съхраним езика ни в чистия му вид, да запазим нашите потомци от влиянието на тъмните сили, на заблудата и да не им отнемаме свободата на светлата човешка мисъл, която ние трябва да разпространим по света.
Григор
етимология на думата вселена
Думата вселена, на английски Universe, идва от старофренски Univers, производна на латинската universum, която в превод означава „всичко се върти като едно“ или „всичко се съедини в едно“. Може да се счита и като превод на гръцката дума за вселена περιφορα, „нещо, което се върти в кръг“. Този израз има връзка с модела на вселената на древните гърци, според който материята е разположена в концентрични сфери, които се въртят около общ център - земята.
На български език думата вселена идва от старобългарски (въсєлѥнаѩ) с произход от старогръцки ойкумен (на старогръцки: οἰκουμένη), с основа οἰκέω, „населявам, обитавам“. Най-общото наименование на вселената, дадено от древните гръцки философи идва от всичко (το παν), цялата материя (το ολον) и целия космос (το κενον).
[1] Р.М.Цейтлин, Лексика старославянского языка, М.: Наука, 1977, — С.39.
История на князете на Тракия и на Кимери...
Вариант Б - Събота късен следобед
Света не започва и не свършва с коснката опашка, нито ссъс "славянската" лъжа!
https://www.youtube/watch?v=o8VOLw2ZETY
Възможния Голям взрив дал началото на може би Вселената преди 13,7 млрд. години всъщност е бил взрив на българското/и руското самочувствие.
Света не започва и не свършва с коснката опашка, нито ссъс "славянската" лъжа!
и ще се съглася, но тук не става дума за конски опашки и славянски лъжи
съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки – зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите-месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България по времето на Симеон, е пренесен и в Италия – от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си “Календар и слово”.
Единственото, което е направил папа Григорий, е било да измести началото на съвременния календар десет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово.
Терминът "Големият взрив" (на английски Big Bang) е въведен през 1949 от Фред Хойл в радиопрограма на BBC. Хойл не поддържа теорията, а се опитва да ѝ се присмее.
Едно от следствията на Големия взрив е, че условията в днешната Вселена са различни от тези в миналото или в бъдещето. Съгласно този модел Джордж Гамов предвижда, през 1948, че от ранната гореща фаза на Вселената трябва да е останало остатъчно лъчение, което трябва да има спектър на абсолютно черно тяло и да идва от всички посоки на небето. Така нареченото реликтово излъчване е открито през 60-те години на XX век от Пензиас и Уилсън и служи за потвърждение на теорията на Големия взрив срещу основната ѝ алтернатива, теорията за устойчивото състояние.
Според теорията за Големия взрив преди 13,7 милиарда години Вселената е в безкрайно плътно състояние с огромна температура и налягане. За първите 10-33 секунди от съществуването на Вселената няма задоволителен физически модел. Общата теория на относителността предвижда гравитационна сингулярност, където плътността става безкрайна. За разрешаване на този парадокс е нужна теорията на квантовата гравитация. Разбирането на този период от историята на Вселената е сред най-важните неразрешени проблеми на физиката.
