Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2017 08:46 - Александър беше решил да плени Дарий..
Автор: megavselena Категория: История   
Прочетен: 3595 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.02.2017 13:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ttp://www.promacedonia.org

Александър беше решил да плени Дарий, където и да се намира, но за да си осигури тила, постави начело на флота си при Хелеспонт Амфотер, а начело на сухопътните войски — Хегелох. Те трябваше да освободят от неприятелските гарнизони островите Лесбос, Хиос и Кос
[8]. За водене на войната им даде петстотин таланта [9]. На Антипатер [10]

и тези, които охраняваха гръцките градове, изпрати шестстотин. Според договора от съюзниците бяха изискани кораби, които да охраняват Хелеспонт. Той още не беше узнал, че Мемнон, който му създаваше големи грижи, не е вече между живите. Защото знаеше, че всичко ще завърши без затруднения, ако той не му попречи.  

В град Анкира [11] Александър преброи войските си и влезе в Пафлагония [12]. В съседство на тази област живеят хенетите [13], от които, както смятат някои, водят произхода си венетите [14]. Цялата област се подчини на царя, жителите ѝ дадоха заложници и измолиха да не ги принуждава да плащат данък, какъвто не са плащали дори на персите. Начело на властта в Пафлагония той постави Калан [15]. Александър се отправи за Кападокия[16]

заедно с войските, които неотдавна бяха дошли от Македония.  

 

Дарий, като научи за смъртта на Мемнон, покрусен и загубил всякаква надежда, реши да води борбата сам. Като преценяваше всичко, което бяха извършили неговите пълководци, той дойде до заключението, че повечето от тях не са проявили никакво усърдие, а и на никого от тях не се беше усмихнало щастието. И така, като разположи лагера си пред Вавилон, за да влязат войниците му с колкото се може по-висок дух в сражение, разгъна всичките си военни сили пред погледа им. Построи кръгъл вал, който да побере десет хиляди въоръжени войници, по примера на Ксеркс

[17]и започна да преброява войските си.  

От изгрев слънце до мръкване персийските пълчища навлизаха във вала, а след това излизаха от него и заемаха полята на Месопотамия — безбройна върволица от конници и пехотинци, които изглеждаха много повече, отколкото бяха. Персите [18] бяха сто хиляди, от които тридесет хиляди конници. Медите [19] — десет хиляди конници и петдесет хиляди пехотинци. Барканските [20] конници бяха две хиляди, въоръжени с двуостри секири а леки щитове, подобни на кожените. Следваше ги десетхидядна пехота със същото въоръжение. Арменците [21] бяха изпратили четиридесет хиляди пехотинци и седем хиляди конници. Хирканите [22], както е обичаят при онези племена, бяха въоръжили шест хиляди отлични конници и хиляда конници тапури [23]. Дербиките [24]бяха въоръжили четиридесет хиляди пехотинци: повечето имаха копия с медни или железни върхове, а някои — пръти, закалени в огън. Придружаваше ги двехилядна конница от същото племе. Откъм Каспийско море бяха дошли осем хиляди пехотинци и двеста конници. Между тях имаше и войници от други неизвестни племена — две хиляди пехотинци и два пъти повече конници. Към тези сили се прибавяше и тридесетхилядна гръцка наемна армия от най-отбрани младежи.  
Бързото развитие на събитията беше попречило на Дарий да набере войници от живеещите по брега на Черно море — бактриани [25], зогдиани [26]

 

 инди и други племена с имена, непознати дори на персите. Дарий съвсем не можеше да се оплаче, че му липсва голяма армия. При наличието на тази армия извън себе си от радост и обнадежден от обичайното ласкателство на придворните, той повика атинянина Харидем, опитен във военното дело и враждебно настроен към Александър, защото по негова заповед е бил изгонен от Атина.  

 

 

 

Дарий започна да го разпитва смята ли, че е достатъчно подготвен, за да смаже врага. Гъркът, забравил и за своя жребий, и за царското високомерие, каза: „Може би не ще пожелаеш да чуеш истината, но ако не ти я кажа сега, друг път не бих я признал. Тази войска, облечена така великолепно, тази маса от хора, събрани от толкова племена от целия Ориент, може да бъде страшна за съседите. Тя блести в пурпур и злато, святка с оръжието и е толкова многобройна, че човек не би могъл да си я представи, ако не я види сочите си. Македонският боен ред обаче е устойчив. Щитове прикриват гъстите редици на воините. Те наричат този боен ред от непоколебими пехотинци фаланга. Наредени са войник до войник, копие до копие и са научени по даден знак да следват знамената, като спазват бойния ред. Всички изпълняват заповедите да се съпротивляват, да обкръжават противника, да разчленяват бойния ред. Не по-лошо от пълководците умеят да променят хода на сражението. И да не помислиш, че подчинението им се поддържа със злато и сребро! Дисциплината им се поддържа, като ги приучваг към лишение. Голата земя е легло за уморените, за храна им служи това, което заграбят от пленените. Часовете за сън са по-малко от дължината на нощта. А тесалийските конници! А акарнаните и етолийците! Те са непобедими във война. Нима ще бъдат отблъснати с прашки и копия, закалени в огън? Трябва да излезеш срещу тях със същите въоръжени сили. Трябва да ги търсиш в страната, която ги е създала. Изпрати там злато и сребро, за да ти бъде доведена тук такава войска.  

По характер Дарий беше тих и отстъпчив, но щастливото му царуване беше променило много вродените му качества. И сега не можа да понесе истината и заповяда да накажат със смърт предания му гост, който, паднал на колене, му даваше последни съвети и молеше за милост безпощадния си господар. Дори и тогава, не преставайки да бъде откровен, гъркът каза: „Имам готов отмъстител за моята смърт! Човекът, за когото аз те предупредих, ще те накаже, задето си презрял моя съвет. Променил се така внезапно поради заслепението от царската власт, ти ще бъдеш за поколенията пример как хората, замаяни от щастие, забравят, че са хора.” Още не бе доизрекъл думите си, и по заповед на царя слугите го удушиха. После, когато го обхвана разкаянието, Дарий заповяда да го погребат и призна, че му бе казал истината.  

  Тимонид [27], син на Ментор, беше честен младеж. Дарий му беше възложил да приеме от Фарнабаз [28] всички войници чужденци, опитни във военното дело, които се надяваше да използува във войната. На Фарнабаз даде същата власт, каквато беше дал преди това на Мемнон [29]

 

Обхванат от постоянни грижи, Дарий вече и насън бе започнал да вижда тревожни видения, породени от трудностите или от пророческите свойства на душата. Ето, вижда как лагерът на Александър е осветен от блясъка на силен огън, а малко след това пред него е доведен Александър в същите одежди, в които той самият беше провъзгласен за цар. След това Александър минава на кон през Вавилон и внезапно изчезва от погледа му заедно с коня. На всичко отгоре и гадателите засилваха тревогата му с различните тълкувания на съня. Едни предсказваха, че сънят е благоприятен, тъй като лагерът на Александър е горял и понеже е видял Александър без царските си одежди да идва при него в обичайното за персите облекло. Други казваха, че сънят е неблагоприятен, тъй като осветеният лагер на македонците предсказва успех на Александър; няма съмнение, че той ще завладее Азия, понеже бил в одеждите, в които Дарий е бил провъзгласен за цар. Както става обикновено, безпокойството му предизвикваше спомени за стари пророчества. Припомни си, че в началото на царуването си той беше заповядал да направят ножницата на сабята му по гръцки образец. Тогава халдейските тълкуватели му бяха предсказали: персийското царство ще премине в ръцете на тези, на чието оръжие той подражава. Все пак Дарий бе зарадван донякъде от благоприятните тълкувания на съновиденията му, които се разпространяваха сред войската, и заповяда да придвижат лагера към река Ефрат.

  Казват, че според персийския обичай може да се почне настъпление едва след изгрев слънце. Когато напълно се разсъмна, от царската шатра прозвуча тръба. Над шатрата, която се виждаше отвсякъде, се издигна блестящият образ на слънце в кристален диск. Походният строй беше следният: най-отпред носеха на сребърен олтар огъня, който персите наричаха свещен и вечен. След него вървяха жреците, които пееха химни. Следваха ги триста шестдесет и пет млади момци в пурпурни наметала. Техният брой беше равен на дните на годината — тъй като и у персите тя има толкова дни. След тях бели коне теглеха колесница, посветена на Юпитер [30]

а зад нея вървеше огромен кон, наречен кон на слънцето. Кочияшите бяха в бели наметала, украсени със златни клончета. Съвсем близо до тях се движеха десет колесници, украсени с много злато и сребро.

    Следваше ги конницата от дванадесет племена с различно оръжие и нрави. Непосредствено след нея вървяха около десет хиляди, наричани от персите безсмъртни. Никой друг не притежаваше такова по варварски пищно облекло: носеха златни огърлици, дрехи, обшити със злато и сребро, туники, украсени със скъпоценни камъни и прикачени със златни игли. На късо разстояние пред тях вървяха петнадесет хиляди души, които се наричаха роднини на царя. Тази тълпа с почти женския си разкош биеше на очи повече с изящното си облекло, отколкото с оръжието си. Най-близкият до тях отряд се наричаше отряд на копиеносците. Те обикновено пазеха царския гардероб и вървяха пред царската колесница, в която царят се извисяваше прав над всички. От двете страни колесницата беше украсена със златни и сребърни статуи на богове. Блестящи скъпоценни камъни украсяваха ярема, а над него се издигаха лакът високи две златни статуи на дедите — едната на Нин [31], другата на Бел [32]

 

 

. Между тях имаше златен орел с разперени криле.  

  Царските одежди надминаваха с разкоша си дрехите на всички останали: той носеше пурпурна туника, украсена по средата с втъкана бяла ивица. Два златни ястреба, готови сякаш да се клъвнат, украсяваха плаща, изпъстрен със златни нишки. От златния пояс се спускаше къс меч, ножницата на който беше обсипана със скъпоценни камъни. На главата си носеше виолетовосиня диадема, избродирана с бяла (характерна за царете) украса, наричана от персите тиара [33]

. Десет хиляди конници следваха колесницата. Техните копия и стрели бяха с позлатени върхове и украсени със сребро. Отдясно и отляво царят беше придружен от около двеста най-знатни велможи. Тази свита пък се охраняваше от тридесет хиляди пехотинци, следвани от четиристотин царски коня. След тях на разстояние един стадий на друга колесница се возеше майката на Дарий — Сизигамбида, а в трета беше жена му. Свита от жени на коне придружаваше цариците. След тях пътуваха петнадесет товарни коли, в които бяха децата на царя и техните възпитатели, както и тълпа евнуси, които не будеха презрение у тези народи. По-нататък следваха 365 царски наложници, облечени също разкошно, по царски. Шестстотин мулета и триста камили с охрана от стрелци караха царското съкровище. Следваха ги жените на приятелите и близките на царя, продавачите и служителите в обоза. Последни вървяха леко въоръжените отряди със своите пълководци.  

 

 

Ако някой погледнеше бойния ред на македонците, щеше да види съвсем друго нещо. Конете и хората блестяха не със злато и пъстро облекло, а с желязо и мед. Това не бе тълпа, претоварена с багажи и прислуга, а войска, готова за поход и да изпълни не само заповед на пълководеца, но дори и едно негово кимване с глава. За нея винаги се намираше и място за лагер и храна. Александър нямаше нужда от повече войници, а Дарий, повелител на такава огромна армия, беше принуден поради теснината на мястото, където щеше да се сражава, да намали броя ѝ — нещо, за което се надсмиваше на противника си. 
 

История на Александър Велики Македонски 

Квинт Курций Руф

8. Лесбос, Хиос и Кос — острови в Егейско море.

  9. Талант: а) мярка за тегло у гърците, равна на 25 кг; б) парична сума с различна стойност в отделните държави: атинският талант имал 60 мини, сребърната мина била равна на 100 драхми, а златната мина била равна на 5 сребърни мини.

 10. Антипатер — оставен от Александър за управител на Македония и Гърция.

 11. Анкира — град в Голяма Фригия, по-късно Галатия, сега Анкара.

 12. Пафлагония — област на северния бряг на Предна Азия, между Витиния и Понт. Областта Понт е в Мала Азия, на южния бряг на Черно море, между Витиния и Армения.

 13. Хенети — племе в Пафлагония.

 14. Венети — италийско племе.

 15. Калан — македонец, управител на Пафлагония.

 16 Кападокия — област във вътрешността на Мала Азия.

 17. Има се предвид персийският цар Ксеркс по времето на Гръко-персийските войни. Персийската монархия при него се е простирала от Индия до Егейско море и от планината Кавказ до Нилската долина. Влизащите в състава ѝ народи имали различно ниво на развитие и различни интереси. Сплотявала ги само силната войска на царя. Той правел проверката, като последователно въвеждал войниците в укрепление, което побирало 10 000 души.

 18. Перси — дошли от областта Персида.

 19. Меди — дошли от най-плодородната област на Азия — Мидия.

 20. Баркани — племе, което живеело в съседство с областта Хиркания, на брега на Каспийско море.

 21. Арменци — дошли от Армения, област в Азия по горното течение на р. Тигър, Ефрат и Аракс.

 22. Хиркани — жители на Хиркания, област между Индия, Персия и Каспийско море.

 23. Тапури — азиатско племе, обитавало областта, разположена между земите на дербиките и хирканите, край брега на Каспийско море.

 24. Дербики — племе, населявало земите между Каспийско море и река Окс.

 25. Бактриани — жители на Бактра, главен град на Бактрия, която се намира по средното течение на р. Окс.

 26. Зогдиана, североизточна сатрапия на Персийското царство, заемала областта между р. Окс и Яксарт (днес Амударя и Сърдаря в Таджикска и Узбекска ССР).

 27. Тимонид — син на Ментор, вожд на гръцките наемници във войската на Дарий. 

28. Фарнабаз — управител на Дарий по сирийското крайбрежие.

 29. Мемнон (от о. Родос) — военачалник и управител на Дарий, командувал гръцките наемници при Дарий.

 30. Юпитер — авторът нарича с това име персийския бог Ормузд.  

31. Нин — легендарен цар на Асирия, съпруг на Семирамида. Основател на гр. Ниневия и на Асирийското царство

32 . Бел — вавилонски бог на земята. Основател на гр. Вавилон и Вавилонското царство, баща на Нин. 

33. Тиара — конусообразна шапка, носена от персийските цар

 

 

 

 

 

.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: megavselena
Категория: Хоби
Прочетен: 141072
Постинги: 89
Коментари: 59
Гласове: 183
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031