Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08 23:00 - Тирани срещу тирани
Автор: megavselena Категория: История   
Прочетен: 8308 Коментари: 6 Гласове:
-13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Историята на царските родове е богата на злодеяния. Синовете не са се гнусели от отцеубийството, бащите без угризение на съвестта са се избавяли от неподходящите си синове, братът е убивал брата.

Семейството на Филип II Македонски не прави изключение.
image

Филип II (382–336 пр.н.е.) е основател на Македонската империя, забележителен пълководец, умен държавник, изкусен дипломат, талантлив и интелигентен мъж. Той завладява Северна Македония, завзема пангайските златни мини, печели богатства и политическа мощ, побеждава в безброй битки и дори установява хегемония над федерацията на гръцките градове държави.
image

Вероятно той е бил доволен от постигнатото. Но съпругата му Олимпия се стремяла към световна империя. След като не успява да склони Филип II към следващи завоезания, тя залага на сина си Александър.

Александър е роден през 356 г. пр.н.е. Негов учител е Аристотел — един от най-известните философи на древна Гърция. На четиринадесет години Александър е вече офицер. Още от самото начало се изявява като изключителен стратег, има всички необходими качества, за да се впусне да разширява границите на наследената империя. Той е най-славният владетел на своето време, но начинът, по който неговата майка му помага да поеме царския жезъл, е недостоен за този велик мъж.

Обичайно за онова време е било мъжът да има повече жени. Филип вече не понасял Олимпия, която при всеки удобен случай го упреквала, че не е достатъчно честолюбив, и се оженил за младата и красива Клеопатра от рода на Птоломеите, съименница на известната египетска царица.

И макар че рядко едната съпруга е ревнувала другата, царското достолепие на Олимпия било накърнено от новия брак и тя решава да замине за родния Епир. Не след дълго Филип и Клеопатра се сдобиват със син. Олимпия осъзнава, че е допуснала грешка, като прибързано е напуснала мъжа си и е изоставила позициите си в двора. Тя разбира, че поради необмисленото и оттегляне нейният син Александър губи правото си на престолонаследник. Наследник на Филип ставал некръсте-ният още син на Клеопатра. Планът на честолюбивата майка рухвал. Но Олимпия не се предава.

Междувременно Филип не остава бездеен, той жъне нови военни успехи. Народът слави своя цар. Когато пристига в Айги, царедворците му устройват великолепно тържество в чест на новородения му син и наследник на трона. Любопитният народ изпълва целия амфитеатър — достойно място за такова забележително събитие. Филип се отправя пеш, изпратил телохранителя си напред. Тълпата гъмжи из улиците. Всеки иска да се доближи до царя, със собствените си очи да види славния победител, да го поздрави. Щастливият Филип се промъква между въодушевените пешеходци и с победоносно вдигнати ръце поздравява народа, обръщайки се на всички страни.

Изведнъж пред него се изпречва неизвестен мъж. В ръцете му блясва кама. Една крачка и я забива — веднъж, два пъти. Царят се строполява па земята. Тълпата се нахвърля върху убиеца и на място го пребива. Царят обаче лежи мъртъв в криката им.

С мъка успяват да идентифицират обезобразения труп на атентатора. Оказва се, че е от знатен ред. Никой не иска да повярва, че Филип е убит от Павсаний, един от най-способните офицери, безукорен и почтен, верен приятел на Александър и на неговата майка Олимпия.

Със смъртта на баща си Александър получава отново шанса, който неотдавна проиграла майка му.

След смъртта на Филип хората се питат кой се крие зад убиеца и защо е убит царят. Отговорът е толкова изненадващ, че никой не смее да го изрече гласно.

Впрочем веднага след злодеянието разгневените граждани откриват на другия край на площада два завързани коня без ездачи. Не е трудно да се разбере, че ги е оставил Павсаний, за да избяга. Но това не е всичко. Недалеч чакали възседнали конете си други двама благородници. Стражата ги обкръжава и с извадени мечове ги принуждава да слязат от конете. Но воините трябвало веднага да приберат мечовете си. Единият от конниците бил Александър, синът на убития цар, а на другия кон седяла Олимпия, вдовицата на Филип.

Личната стража се оттегля, народът притихва, бавно напускайки агората. На всички е ясно защо е бил убит Филип, но никой не смее да го произнесе, защото Александър е вече цар.

Той се възкачва на трона, провъзгласява се за владетел и почти никой не си спомня за Клеопатра и нейния малък син. Само усърдната майка на Александър не ги забравя. Олимпия не иска да допуске втора грешка и както се говори, със собствените си ръце удушила детето. След това побързала да обяви дирене на съучастниците в убийството, защото, видите ли, организаторите на заговора трябвало да бъдат разкрити и строго наказани.
image

Александър Велики е забележителен владетел. Той съумява да извоюва, да управлява и политически да организира световна империя. Той е гордостта на болезнено честолюбивата си майка. Макар и с печална слава, Олимпия също става известна политическа личност.

Преди всичко тя се постарава да ликвидира всичките си, даже потенциалните противници. Целенасочено тя възпитава своя внук, малкия Александър, за да има родът в резерв достоен наследник, и не изпуска властта от ръцете си дори в мигове на най-голямо житейско разочарование.

Александър Велики умира неочаквано в разгара на подготовката си за следващи походи от треска и висока температура на тридесет и три години, или както пише летописецът, „следствие на неумереност в труда н удоволствията“.

Мечтата на Олимпия рухва. Огромната империя се разпада. Дори и на рутинираната интригантка, каквато е била майката на Александър, не се удава да задържи властта в ръцете си и да я предаде на внука си. Известно е, че приемниците на Александър — диадохите — си разделят голямата империя. Те водят борби помежду си, но в едно са единни — враг номер едно за тях е Олимпия, човекът в сянка, главният виновник за извършените злодеяния. Така всеобщият гняв се насочва към първопричинителката на много злини.

Олимпия не успява да запази политическото си влияние. Тя предугажда политическия си крах, но въпреки това дава заповед за безмилостно изтребване. Пела, столицата на тогавашна Македония, преживява дни на зверски убийства.

Приемниците на Александър решават да прекратят терора и изпращат в Пела войска. С няколко верни привърженици Олимпия се отправя към пристанище Пид-на, но Касандър избързва и обкръжава града. Най-на-пред той решава да се справи с опасната жена чрез хитрост, като изпраща пратеници да й съобщят, че свободно може да напусне града. Но Олимпия не приема предложението, защото предчувствува измамата. Нали и тя самата е давала коварни обещания. Впрочем още тогава е била известна постановката „убит при опит за бягство“.

Тогава Касандър прилага друга тактика. Заплашва я, че заради извършените престъпления ще я изправи пред публичен съд. Олимпия не се бои. Тя знае добре колко дълбоко народът почита паметта на нейния син Александър Велики, разчита на подкрепата на общественото мнение и вярва, че едва ли ще се намери съдия, който да се осмели да осъди майката на най-великия от всички императори. На Касандър му остава последната възможност — насилствената смърт.

Междувременно Олимпия се връща в двореца в столицата. Касандър избира двеста от най-опитните воини и ги изпраща в града с една единствена заповед: по какъвто и да е начин да изпратят на онзи свят Олимпия. Двеста въоръжени до зъби войници, преминали през бойните полета на света, се изправят срещу една грохнала старица.

Връщат се победени.

Царицата е предупредена за приближаващите се главорези и излиза насреща им. Изправя се, подпирайки се на прислужничките, срещу фалангата, без да говори много, само подчертава, че пред тях стои майката на Александър Велики и съпругата на неговия мъжествен баща Филип Македонски. Никой от войниците не намира смелост да вдигне оръжие срещу нея.

Касандър е отчаян, но му хрумва друга идея. Та нали Олимпия бе заповядала да убият стотици невинни хора. Те имат потомци, близки, вдовици. Всеки от тях живее с чувството за мъст.

Навярно това е била твърде сложна акция. Доверениците на Касандър тръгват из градовете и селата и приканват всеки, който е готов да отмъсти на Олимпия за стореното му зло.

И този път Олимпия излиза насреща им, разчитайки на силата на своята личност. Но тези хора са гледали на възхода на Александър с други очи. Те знаят, че пътят му към славата е минал през труповете на близките им.

Разнася се ропот, следват гневни викове и полетява първият камък. Камъните валят като пролетен дъжд. Обезобразената Олимпия се свлича пред вратата на двореца.

Самият Касандър, организатор на убийството, остава в сянка и си измива ръцете пред историята. Никой не може да докаже неговото участие.

За да бъде напълно сигурен, заповядва да арестуват малкия Александър и майка му Роксана, а по-късно нарежда да я убият.

Впрочем нищо не се е променило. Само владетелите на трона са се сменили — след убийците, дебнещи в засада, идват други убийци.

 

Вацлав Павел Боровичка
"Атентати, които трябваше да променят света"



Гласувай:
8
21



1. barin - Здравей, megavselena. Винаги има ...
25.08 06:45
Здравей, megavselena. Винаги има убийства, заради властта. Братя, бащи дори внук срещу дядо се бият( Византия-Андроник II срещу Андроник III). Филип и Александър са блестящи пълководци, но Филип е бил по-умерен, а майка му Олимпия е мечтала за световна империя. Александър разширява държавата си до най-големи размери за времето си. Преди него никой не е владеел такава територия.
Поздрави!
цитирай
2. megavselena - здравей
25.08 12:59
може би Филип е бил по-умерен в суетата си, но според мен проектът за война с Персийската империя на нейна територия е негов и вероятно щеще да го доведе докрай, ако не беше преждевремнната му смърт. Интересното е, че за Александър не е предвидена особено важна роля в тези планове, с което вероятно той е бил наясно. За честолюбието на последния говори и проявите на ревност към онези македонски водачи, които изтъквали заслугите на баща му, дори след като е бил отдавна мъртъв.
цитирай
3. megavselena - това разбира се не омаловажава заслугите на Александър
25.08 13:04
и постиженията му - даже допълва отчасти образа му на една силна личност, готова да стигне до всяка крайност, за да постигне целта си, без да страда излишно от определени скрупули. Тази особеност на Александър може би е и причината за ранната му кончина.
цитирай
4. megavselena - забравих да дам "благодарността" си на неизвестния помпаджийя
25.08 13:07
много куца в блогбгто!!!!
цитирай
5. blackpreddator - моля моля аз помпя всички нямам ...
25.08 15:28
моля моля
аз помпя всички
нямам други забавления
това ми е единственото
цитирай
6. megavselena - спирай вече моля блек
25.08 16:14
щото минусите заваляха.. :)
или и те могат да се помпят?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: megavselena
Категория: Хоби
Прочетен: 44581
Постинги: 87
Коментари: 60
Гласове: 129
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031